сълзите ми...

Сълзите ми...
изгарят ми душата...
изгарят същността ми...
Ненужна съм ти вече...
почивка искаш ти от мен...
Да бъде...
почини си...
а после...
Не ще ти трябва пепел...
защото от мен...
не ще остане друго...
Душа изпепелена...
ветрове ще отнесат...
в безкрая на зимата...
Сълзите ми...
изгарят ме...
и толкова боли...
от ненужността ми...
Искам да съм пепел...
сива пепел...
и вятърът да ме разпръсне...
все едно не съм била...

.