В търсене на топлина,
/пролетно, топлолюбиво съм/,
студът сълзите вледенява,
ледени кристали ме болят
от погледа в сърцето ми...
Сърце, изпълнено с любов,
с нежност иска да я то дари,
а обичта във въздуха остава
самотна, неприета, непотребна...
Мислите ми се понасят,
с мъглите се сдружили,
към настроенията сиви...
Глухарченото семе
самотно се понася,
и ме усмихва даже,
че сама не само аз съм...
Повод ли това е
за усмивката самотна?
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар