самота...

Самотата, тя не пита

искам ли я или не...

Пристига нежелана

в мига, когато искам,

радост аз да споделя.

Всички са край  мен,

но никой ме не вижда,

а  който иска да ме види

в този ден е тъй далеч...

Вината може би е моя,

че не мога да приема

даденост да бъда за едни...

А там, където съм специална,

днес не мога аз да бъда...

Раздвоение в мене има,

между разум и сърце,

/лекарите дума друга имат/,

а искам да съм цяла,

съвършена и добра...

Не се съмнявам, знам,

сърцето мое не греши

и пътя  ще покаже

утре...може би...
.