безсънна и сама...

В нощ безлунна, вече и безсънна,

сънят от клепките избяга като дим...

Повъртях се в несподелените завивки

и мислите ми полетяха пак навън...

Мислите са топли, най-различни

цветове си имат те във тази нощ.

Мисли, спомен мил от вчерашния ден,

мисли, светли са надежди за утро ново,

мисли, завихрени в кошмарна самота,

мисли, мисли, как ли да ги спра...

Безспирни са и литват във посоки

неочаквани, непредвидими кат' нощта,

която ме доведе тук, безсънна и сама,

копнееща за сън и малко топлина...

Утрото не е далеч, ще просветлее скоро,

с надежди се надявам да изгрее то...

.