В следобед късен,
на сив и тъжен ден,
слънцето изгря за мен
и цветовете си разля,
чудесен вече е деня...
При теб е хубаво и топло,
уютно, сигурно, спокойно...
Споделена чаша чай с теб,
аромат за целия ми ден...
Дори и само да те видя,
да те прегърна с обич,
да усетя твоята прегръдка
и в мене всичко се променя.
Спокойствието ме обзема.
напрежението се изпарява,
чувствам се уверена,
чувствам се и по-добра...
и не сама... Знаеш ли...
усещам любовта...
витаеща край нас...
като ухание цветно е...
като полъх нежен...
като прегръдка е...
като всичко е...
Любовта е... .
Няма коментари:
Публикуване на коментар