Тъжно ми е. От снощи ми е все сълзливо. Уж повод за сълзи и за тъга няма, но не намирам сили и причина за усмивки. От ония, моите си усмивки, истинските и от цялото ми сърце.
Самотно ми е, а къщата е пълна. Рядко е по-пълна от сега. А чувството на самота е толкова силно! До болка.
Знам, ще боли, ще боли... и пак ще изгрее усмивката ми.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар